Разказ наш почва с загадка туй знам, даже Алиса ще каже едва ли, що ли остава от приказка там, щом я разказват нея до край ли? Де, го сега, вълшебния рог? Фея добрата - къде отлетяла? А? Ех... Тъй е, браток, делото в туй е цяло. Не ще се изпарят, така не ще са те разтворени, разказани те в приказка, проблеснали в съня. Те във вълшебна Страна на Чудеса са заговорени, ний тях, ох да, ще срещем в тази приказна страна... Много неясното в странна страна, може да сбъркаш или пък загубиш, даже и мравки пълзят по гърба, щом си представиш, що ли ще се случиш. Ето я пропаст и нужен е скок, Страх те е тук? Ще скочи ли тяло? А? Ех... Тъй е, браток, делото в туй е цяло. Добро и зло в страната чудна - тъй и все е срещано, но само тука са в живот на разни брегове. Тука по пътя скитат все истории те нещо на, там бягат и фантазии на тънички нозе. Искам накрай: мен да знаят сега, винаги мен са познали, обичат, - ставам аз птица в вълшебна страна - «Птица Додо» мен децата наричат. Даже Алиса не знае от Бог, че опаковам се в птиче аз тяло. А? Ех... Тъй е, браток, делото в туй е цяло. И във Страната Чудна неща странни всякога, няма и граници - не плуваш, бягаш, летиш знай - попадаш там не сложно, без забрана е за някого, - така ти и оказваш се там - само го желай.
* * *
...Но не прекъсва на приказка с край. Помниш ли, питахме ний тебе в начало: що ли остава от приказка май - щом я разказват нея до край ли? Може, не всичко и яла пирог, нашта Алиса в съня бе видяла. А? Ех... Тъй е, браток, делото в туй е цяло. И щом опитва някой да проникне тъй не чакал ви в тази Страна Чудесна във красив, добър съня, - тоз даже туй, що струва се, що само го представя си, намерил е в загадъчна и приказна страна.
© Васил Станев. Превод, 2014