В подражание на Окуджава
Нежната Правда във дрехи красиви си била, чудно стъкмена в свят мазен, духовно сакат... Груба Лъжата на Правдата номер скроила: "Ей! Остани ти при мене, във моя креват!" А Правдата, така леко, си беше заспала, слюнка тя пусна, засмя се мило в съня. Хитра Лъжата придръпна за миг одеяло, в Правдата впи се - доволна и нагла Лъжа! И се надигна, тъй мутрата грозна направи: Щом жена е жената и щем ние не щем - разлика ний никаква между двете не правим - и щом едната и другата ний съблечем... Сплете тя ловко с косите си златните ленти пипна и тя дрехите, мярка взела за час, взе тя пари и часовник и с тях документи, мръсно изпсува, изплю се и духна завчас! Правдата чак сутринта забеляза таз кражба - Тя се почуди тя, видя се тъй делово: Някой намазал бе Правдата с черните сажди, Правдата чиста изплескал: - "От туй пък какво?" Правдата смя се - камъни в нея летяха: "Лъжа е туй, виж в мойте дрехи подла Лъжа!" Двама духом сакати протокола редяха - Правдата плюха със мръсни и долни слова.         А протокола тирада обидна засрича, чужди дела там на Правдата лепнаха те: "Някаква Мърша сега се там Правда нарича - много пияна и тръгнала гола съвсем..." Голата Правда се кръсти, кълна се и плака, Болна бе дълго и скита се тя без пари... Мръсна Лъжата там кон си открадна във мрака... Конят с Лъжата подскочи и бързо се скри...
       
Някой чудак днес за Правдата още воюва... Правдата там май не чини строшена пара: "С времето чистата Правда ще възтържествува, ако направи що прави самата Лъжа!" Често ний пием бутилката водка по трима. Даже не зная къде и как сам ще заспа. Чиста е Правда - гол ти ще останеш мърцина! Виж гащите твои носи коварна Лъжа! Виж часовника твой гледа коварна Лъжа! Виж и конят твой че язди коварна Лъжа!
© Васил Станев. Превод, 1983
© Валентина Щебетовска. Изпълнение, 2018