Аз шъ избухна, бомба съм тротилна, във мен заряд нетворчески гори: че днеска Муза ме е посетила, - посети ме, постоя, ала тръгна си уви. Тя има си причини важни още, И да мънкам нямам аз права. И как: При мъж да бъде Муза нощем! Що Боже, казват хора за това. И все пак - в мен досадно е самотно, Та туй е Муза - всичките твърдят, По цели дни при Блок седя сиротна, при Балмонт бял света тя не видя! Да пиша аз трептя със нетърпение Но... Господи, помилуй и спаси! Ах, тя си тръгна - няма вдъхновение, и рубли три - ми трябват за такси. Аз в бяс въртя се, както звяр в дома си. Но Бог с ней, с тази Муза, - ней простих. Тя тръгна с друг, проклинам аз ума си, защото май я лошо нагостих. Огромна торта, цялата във свещи, да съхне в мъка, аз изчерпан пак. Допих аз със съседите, отсреща, за Музата приготвен там коняк... Години, хора в черен списък в бездна, прозявам се от скука аз сега. Без звук и по - английски тя изчезна, Има от ней обаче реда два. Тез реда два, - аз гений съм на песен! Ти дай възторга, лаври и цветя! Тез реда два:"Аз помня тъй и този миг чудесен, кога пред мен тогаз яви се тя!"
И нека да не съм член на Съюза, за мен върви тъй лошата мълва, но аз благодаря ти, мила Музо, за тези незабравени слова!
© Васил Станев. Превод, 2011, 2013
© Георги Тачев. Изпълнение, 2015