На мене всяка вечер пали свещи и твоя образ цял обгърнат в дим, - не знам, че лек е времето за нещо, че всичко мина както дим. Не ще избягам вече от покоя, що всичко бе у мен, в годината напред, тя взе със себе си душата моя, в летището, след туй със самолет На мене всяка вечер пали свещи и твоя образ цял обгърнат в дим, - не знам, че лек е времето за нещо, че всичко мина както дим. Душата ми пустинна е пустиня... Защо ви е сега таз моя пустота! Парчета песни там и паяжина А друго що бе - всичко взе ми тя сега... На мене всяка вечер пали свещи и твоя образ цял обгърнат в дим, - не знам, че лек е времето за нещо, че всичко мина както дим. В душа ми всички цели са безпътни Рови се в нея - само ти и виж: я фраза, полудиалози смътни, останалото - Франция, Париж И нека вечерта запалва свещи, и твоя образ цял обгърнат в дим, и не че времето лекува нещо, че всичко мина яко дим...  
© Васил Станев. Превод, 1982