То не беше интрижка, -
ти тъй беше открита,
кат прекрасната книжка,
във обложка обвита.

Бях аз влюбен - момчето,
тайно с трепет и лично
чел романче което,
прозвуча неприлично.

Бяха сълзи, заплахи,
Все едно и все също, -
Проза дните ни бяха,
стиховете поглъщат.

Бурни твоите ласки
и там другите средства -
бе тъй страшно кат в разказ -
в много ранното детство.

Аз надявах се тайно,
тебе да не разлистват,
ала както в читалня,
теб те много прелистват.

Мен ми казаха - "Знайте"
А пък били са с тебе
и огромна е тайна -
четирийсе и девет.

Сватба беше без искра! -
И аз моля тъй Бога,
да те бързо прелистя
и накрай - епилога!

Ще дочакам тоз миг аз,
твърде късно, но лично.
И предал съм таз книжка -
с име тъй неприлично.