Разтопяват се свещи на старинен паркет, и разтича по плещи във сребро еполет. Кат в агония силна вино златно това... Що било е - то мина, Все едно е сега... Във предсмъртно мъчение кат поглеждат назад, там бягат елени, сляпо в залпа сега. Някой с дуло уби ли туй невинно сърце...? Що било е - то мина, - нека друго да е. Някой зло и умело, веселейки така със стрели той замери болен залез сега. В буря песен чу мила ноти същи ще са... Що било е - то мина, нека други да са.
© Васил Станев. Превод, 1984, 2013