Лилави и червени са,
жълти и зелени са,
Тъй те най-красиви са - за тебе пак,
но ако нещо нови са -
то модни и готови са, -
на мен ти само водка, а и редичко коняк.

Ти и ненаситна си,
кучка неприкрита си
Колко пъти питах те: „Става ли добре?“
А все така тъй сита си,
и здрава и небита си -
и даваш ми ти водката и викаш: „Още не!“

А пари, за тебе, чумо,
от небе се сипаха -
едрите купюри, златната пара, -
но веднъж те се разсипаха,
и колкото да рипахме, -
тъй то мина, чезна, кат на ябълка цвета.

И Бог със теб, с проклетата
със вярната си клетва ти
за туй че ще ме чакаш ти години кат човек, -
така да те, аз, леката
и теб сама и мамка ти!
Живей си както искаш - аз духнал съм навек!