Така обиди всеки жив човек - минава време - и не ги мисли, Печал ти моя - ти сняг вовек, - тъй ти не топиш се. И тя не топи се лято и в обеден пек, - и зная аз: с печал-тъга облято ще е така навек.
© Васил Станев. Превод, 2014