Пособие за начинаещи
и завършени халтураджии
Суров си ти, климат охотски, - и трети е ден ураган. Стои на кормило Крючковски, почива - Федотов Иван. Стихия реве, продължава - и Тихи шуми океан. Зиганшин държи там щурвала, отворени очи си държа. Сурово, ужасно лишени, ни лодка не виждаш, така, - и ето тъй беше решено - ботушите те да ядат. Изядени бяха картофки, поглеждат се бедни в очи... И яде Поплавски хармошка, и мъжки се леят сълзи. Доядени бяха консерви картофена супа една, - И малко здраве и нерви, и само се иска в дома. Сърцата все още работят, и чува се рядко звука, спокоен, но слаб бе Федотов гризе ток последен едва. Лежаха четирма нервозни. и лодка, не виждат поне, Зиганшин завърза крак кози едва тъй треперят ръце. Във служба боец е прославен, и щурмана в него живей Зиганшин, Крючковски, Поплавски - под палуба песен се пей. Зиганшин крепи се, държа се, сам сянка, бодри ги едва, и дълго, но все пак събра се, и каза след ден ей това: „Приятели!..“ след час: „Мипи!..“ „Момчета!“ - след още и час. - „Стихия нас тъй не сломи ни, та глад ще сломи ли тъй нас! Забравяй храна - и готово! - Да помним ний взвод, наш отряд...“ „Да знаем, - бълнува Федотов в частта ни там що ли ядат?“ И тук: не мираж ли, и мит не - Кораб май някой отпред! с бинокли са всички за миг те, от кораб хвърчи въртолет. ...и свършено вече със злото - пак служат, - що, взе, океан?! Крючковски, Поплавски, Федотов, А с тях и Зиганшин Асхан!
По такъв начин могат да бъдат написани поеми за покорителите на Арктика, за експедиция в Антарктида, за жилищното строителство и за борбата против колониализма. Трябва да се знаят само фамилиите и понякога да се четат вестници.
© Васил Станев. Превод, 2014