Продълбайте, продълбайте вий тунела под река и без страх така ще знайте и пира и празненства. И китара донесете, подтегнете с ключове. Но вий помнете - затъпете ваште остри клюнове. А кога съобразите - че път всеки води в Рим, - ей тогава вий дошли сте ей тогаз ще промълвим. Нож хвърлете, камък също вий от пазвата сега и прехвърлете, моля също вий гредата през река.         За сеитба, за косене - бързо вземай се в ръце! А пропуснал, сам ти после ноктите ще си гризеш. И самички сте без радост, сутрин станали, - ей на! - и мостове през прегради са прехвърлени без нас И продълбайте, продълбайте вий тунела под река! Но вий помнете, затъпете ваште остри клюнове!
© Васил Станев. Превод, 1984, 2014