Позабравил дела и тревоги, и безсилен да се задържа, тъй обичам на пътя ей Богу - закъснели да плаша сега! „Дай ти, гражданин, аз да запуша!“ „Извинете, не пуша, сега!“ И тогаз, ей така, не го слушам аз отнемам от чичко неща. Май забравил бе, прави май вид ли, но отминал на крачки той сто, тъй нарича ме чичо - бандит си, хулиган - и не знам си какво. А жена ли, когато ли срещам - не и искам цигара така, а спокойно намеквам аз нещо, да не бърза тя много сега... Позабравил дела и тревоги, и безсилен да се задържа, тъй обичам на пътя ей Богу!... Но не искам да срещам жена!
© Васил Станев. Превод, 2014