Помня аз веднъж ей тъй на карти „фараон“ играх, - с кой играх - не помня тази мутра. Кучки две тогаз от зона аз му проиграх, - Ех, защо бях с пика, а не с купа! Той умел колодата разбърка я така, а след него хода мой бе глупав: Ръси рубли отвисоко значи, аз сумтя, - и тъй тръгнах с пика, а не с купа! Тръпнат ми ръце, и аз съм сякаш кокошкар, и че първи сякаш е за мене случай... Той с пиниза първом петдестачка проигра - аз пък тръгнах с пика, а не с купа! Мизата се вдигна и вървя съвсем добре, но след него хода мой бе глупав: Той заложи всичко в тези две - и аз приех... и тъй тръгнах с пика, а не с купа! Аз тогаз отново пак колодата събрах, и отказват нервите ми вкупом. Няма що да правя - аз му сметката видях... Ех, защо бях с пика, а не с купа!...
© Васил Станев. Превод, 2014