В Пекин е мрачно време днес на мода, почивка във завода сме за фас. Ний пишем от Тамбов, тук от завода, опасна авантюра е за вас! Със договор от вас тъй неподписан, вий за народи болка, автогол, а факт изопачен така ни слиса, че скъп за вас е генерал де Гол. За нас деня насъщни мил и драг е, но ако даже помним старина, при вас барута беше първом сякаш, строихте вий Китайската стена! Ний туй го знаем: вие не сте малко, и триста милиона да умрат. Но че другаря ви сам Мао му е жалко, живот, ей-Богу, иска той сега! Кога ориз с водата бяхте яли, за вас руснака интернационалист Нали когато наш хляб сте ручали, за вас руснак не бе опортюнист! Боите се, че реваншисти в Бон са, че Вашингтон - напреде е сега... Но в ООНе Хрущьов им каза щом са, ще им разкажем цялата игра! Не са за вас ни бомби ни снаряди, и не палете на война пожар. Ще нанесеме ние, щом ще трябва, ответно термоядрената жар! Ако ви краста мъчи - не плачете, така че, без дела не се стои: бой по мухи, раждаемост снизете, и пак требете вашите врабци! За бита наш, вий грижа не берете, - сами ний знаем, де у нас какво... Тъй наш цека в писмо открито рече, Ний сме така зад него кат едно!
© Васил Станев. Превод, 2014