Всички длъжни са до край
те числа под брой до пет, -
за това, и да се знай,
и оценка и успех.

Някой там в дома дошъл,
и очи да вдигне бои се
туй е раз, туй е пън,
Ето - единица.

Щом прекрачи праг поне,
и за него - главоболка:
и „дует“ и туй е две
май е просто двойка.

Ех, раз, още раз!
Тъй глава една у нас,
а в глава са ни поне -
две уши и мисли две,

Но пък дразни се народ
и се смее глухо:
„Виж ги само, що за ход
Ех глава - двууха!
Ех глава, ех глава, и глава - триуха!“

Ех, добре ти виж напред!
Но да знаеш е добре
правилен начален ред:
Раз, два, три, четири, пет...

Отговаряш ли поне,
на дъска ала не чел си, -
и тромбе, и тромбе -
минус и на „релси“!

Стих говориш наизуст,
но така скороговорка -
Пляс! - и четири, - и джус!
Твърда си четворка!

Раз, два, три... раз!
Дай да бягаме на бас,
и надбягахме тромбе
май със четири поне!

В бяг четворката лети
бързо, леко, пух е,
зад ней тройката сумти,
Ех глава - триуха,
Ех глава, ех глава, и глава - триуха!“

Милиона е далек,
но пък трябва ти във ред
тъй и прост и много лек -
раз, два, три, четири, пет.

Но петорка, не е тя,
щом чертичка тя си има -
и черта - не черта -
туй е просто минус.

Аз от минус се боя,
аз поправям си го мигом,
и да излезе плюс, то пляс!
Кръстче - плюсче виждам.

Ех, раз, още раз,
и петорка е при нас
с ръце, с нозе
в глава и мисли са поне.

И не дразни се народ, -
и не стига духа,
без обида той към род:
А глава - двууха,
Ах, ти глава, ех глава, и глава - двууха!