Ако водката бе тъй за един - как чудесно би било! Но се пуши по двама - така, но се пие по трима - сега. И как - само един? А за един - само люлка - могила. От зори и до зори песни там се пяха, как от двора наш нали всички излетяха - и навек, кой къде, за дълго и далеч. И да бъде, жена - тъй за един, - открай век е тъй било. Но се случва за двама - жена, но се случва за трима - е тя. И как - само един? А за един - само люлка - могила. От зори и до зори песни там се пяха, как от двора наш нали всички излетяха - и навек, кой къде, за дълго и далеч. Колко момчета са у нас във дома, колко момчета съседни! Колко блатни с мойте песни сега, колко в затвора ще влезнат - и навек, кой къде, за дълго и далеч!
© Васил Станев. Превод, 1983, 2014