Що така бе, чумо, вежди изтънила, и защо бе мършо, синя шапка накриви! И къде ти, курво, си се натъкмила - знай билета втори за клуба не можеш скри! Знаеш ти, че аз душа във теб не виждам, но за теб готов съм ден и нощем да крада, - но в последно време нещо се привижда, че с измени, ама твърде често си сега. Ако туй е Кольо или даже Слави - аз против другарите не ще да възразя, но с Виктор дето е от Първа Переславка - аз краката ще ти счупя, Бога ми така! Рижа шафрантия, аз от теб не крия: Ако ли нататък още шапка носиш ти - теб не ще докосна, а в душа ще скрия теб ще със цимент залея, да не се разрий. А ще дойде лято - ти ще се завърнеш, аз такава ще си мацка залепя, и тогава, курво, от завист ще се сгънеш, молиш ме: «Прости!» - ама аз тебе те не ща!
© Васил Станев. Превод, 1983, 2014