Седя ли аз, и пиша ли, с кафе или пък с чай, пристига ли познатата блондинка - аз чувствам, мене съгледвачът гледа ме открай, не прост е той, а както невидимка. И подскачам аз от място сякаш боцкат ли ме, и до днес от мен невяста не докосната е! И с невяста все за време ний сме в спорове сега, Ако ще е друга тема - се стесняваме така. Обидно е, досадно е, - но хайде! Веднъж аз ще съм пийнал - та и кой сега не пи! - не става тя: аз чашка - и оригвам, - и чувствам аз - седи, подлец, изпитото брои завежда го в невидимата книга. И подскачам аз от място сякаш боцкат ли ме, и до днес от мен невяста не докосната е! И с невяста все за време ний сме в спорове сега, Ако ще е друга тема - се стесняваме така. Обидно е, досадно е, - но хайде! Аз дърпах се, и нервничех-но с хитрост съм поне: Да спа ще легна, ще се вдигне хрипа, Коняк открит поставям и - на масата с мезе, - ще седне той - тук аз ще го и спипам! Бледен, скачам аз от място сякаш пудрили ме, и до днес от мен невяста - целомъдрена е! И с невяста все за време ний сме в спорове сега, Ако ще е друга тема - се стесняваме така. Обидно е, досадно е, - но хайде! А също ми вреди, - и както вчера, бе отпред - ще пипна го, убивам го на място! - Седя, а тук партньора ми тъй цака ме наред, А в мене «банка» - хиляди са ясно! Бледен, скачам аз от място сякаш боцкат ли ме, - и до днес от мен невяста не докосната е! И с невяста все за време ний сме в спорове сега, Ако ще е друга тема - се стесняваме така. Обидно е, досадно е, - но хайде! Написа той за мене пък - на работата бях чудовищно тъй тъпа анонимка, - Началникът я чете, и показа, - аз познах по почерка таз родна невидимка. Така значи невидимка - не, не боцнатия - е таз същата блондинка, не докоснатата! Тази същата блондинка... Челото у мен гори! Аз я питам: «Що бе, Нинка?» «Да се женим», - ми шепти. Обидно е, досадно е, - но хайде!
© Васил Станев. Превод, 1983, 2014