Ах, мили Ваня, аз в Париж се леко движа, и туй що чувам, и туй що виждам, в тефтерче пиша, ловя образи аз мигом. Кога аз стар съм - ще бъде книга. Тъй че, в Париж, сме Ваня, нужни само за клещи в баня сутрин рано. Тук емигранти поколение са второ, - и неразбират твърде те нас много. Те все го бъркат - и название, и име, у тях ти Ваня, то „Вання“ бил бе. В Париж с теб, Ваня, нужни сме тъй само кат ски във руска баня рано. Аз сам съм французойка атакувал, тук другари са Пиер, и Жан. И ето плюл от Айфелова кула съм аз на парижани тук и там! В Париж сме знай ти Ваня, нужни само за клещи в баня сутрин рано. А тъй ний никнем в цялата планета особено видяно отдалеч: в обществен, във парижкия клозета са надписи със руската ни реч... В Париж с теб, Ваня, нужни сме тъй само кат ски във руска баня рано.
© Васил Станев. Превод, 2014