В път ли на влака, във автомобила, щом си в гуляй, леко пийнал винце, - днес с машини така е обилно Трудно в живота да бъдеш добре. Ето авария: в Замоскворече1 Трима се возят, погребват един, - Те, и шофьор, всички в рани са вече, само тоз в гроба му нищо - нали. А оплаквачки ридаха през зъби, дякон - и той горна нота не взе, гръмко, фалшиво - тръбите се ръбят, - само тоз в гроба - не лъже поне. Бивш там началник - и таен разбойник - в чело го близна и гнусливо си плюл, всички докосват, - а скромен покойник никой така не целуваше тук. Но гръмна гръм - и там всичко се мокри, сили природни не спира речта, - всички се скриха под навес и покрив, - само покойник не бяга сега. Що му е дъжд - той си няма умора, - ето у живи - закалка не таз. Ех, а покойници, бивши са хора, - смели са хора и не като нас. Как и не бързай, преварват те значи белег на чело - лепен етикет, - вече пък тебе нищо не плаши, само когато си в дъбов ковчег. Може в отделни, а може и в общи - мъртви квартирен проблем не мори, - ето юнак тоз заспа си изобщо: Грижи не иска той вече дори. В царство на сенки - обществото е строго - няма тревоги, опасности зли, - а, пък у нас - тъй си ходим под Бога, само тоз в гроба му нищо - нали. Бойко, надежно работают бойни, Все кому надо - всегда в тренаже. Значит, в потенции каждый - покойник, За исключением тех, кто уже. Чувам аз упрек: «Покойници слави!» Не, аз обиден на злата съдба: Всички ни някога някой ще дави, - само без тези що в гроба, веч са.
1 район на Москва.
 
© Васил Станев. Превод, 2014