На рубежа с Турция или с Пакистан там - неутрална зона, в храста вдясно, що е в цвят, - наште граничари с наш са капитана, а на лявата страна - техния наряд. А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота! Годеница с капитана е решила вече. И се носи, и шепти: «Мили, ах ти мой..» Трябва дар букет цветя тъй набрани вечер - Що за сватба без цветя? Просто е запой! А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота! При техния, началника, точно в ден юлски, там жена му се изръси - и настана кеф, и също «мили» му мълви, само че по-турски, - ще е сватба, - му шепти, - сватбата - със теб! А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота! Наште граничари - храбри са момчета - трима тръгват те сами, а с тях и капитан. Те не знаят - азиати също и полека са решили в тази нощ да берат цветя? А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота! Мъртвопиян е капитан в цвят със мирис юлски, но и техен капитан също е пиян. повали се той в цветя, охвайки по-турски, и, по-руски викнал: «...Мать!» - рухна капитан. А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота! Спи капитан, и тъй сънува, че отворена граница, кат в Кремъл врата. Нему за чий бе таз чужбина и тъй чужда и не струва - той поиска да ходи - в на никой земя. А защо да не може? На никой - земя, неутрална - зона тя! А в неутрална зона са цветя - с необичайна красота!
© Васил Станев. Превод, 1986, 2014