Така на парчета е корона, без държава, и без трона. Живот в Русия и закона - все да мре! И ний, сякаш в дупки сме наврени, сякаш сме крадци ловени, само кръв с позор наверно е на две. Ако не разбираме козните - с кой да късаш, с кой стоиш ти, кой с нас, от кого боим се, де e пътя, де вървиме - и защо! А дух? А чест? А срам? Свои, чужди къде ли са? Как с това сега сме ние, и за Русия да ни е все едно? Позор - кой цени покоя може, и съмнява се и гложди, може той или не може да убий. Сигнал!.. И по-вълчи, и по-бичи и кат ястреба на птиче. Само враните да викнем на пира. Ей, вий! Твърдостта къде ви толкоз, де е бивша ваша гордост? Да почиваш днес е - подлост! Пистолетът стиска твърдата ръка. И край, на всичко край. тъй разби се, всичко жалко, нам остана само малко - само в чело стреляй що ил във врага.
© Васил Станев. Превод, 2014