Верно че, обидно, щом съм край с това, - А другар продал и мършата, така ме пя: Там за старото, за боя - каза той Сашка, - И двама в синьо, два цивилни, черната кола... Но до скоро, Таня, а, сбогом - може би! И до скоро, Таня, и недей се ти сърди! Но все пак е обидно, че просто как махнал си съвсем в живота цял ти четвъртак! Съдията във съда: «Четвърт век! До среща!» Преди гърлото сека за такава реч аз! А сега - търпя обида, не показвам даже вид аз, - Ако видя аз Сашка - как ще го избия! Но до скоро, Таня, а, сбогом - може би! И до скоро, Таня, и недей се ти сърди! Но все пак е обидно, че просто как махнал си съвсем в живота цял ти четвъртак!
© Васил Станев. Превод, 1994, 2014