Другари вие учени, доценти с кандидатските, замъчихте се с хиксове и с нулите добре. Стоите, молекули вий разлагате ги адските, забравяте, разлагат се картофи на поле. От гнилоча и плесен там балзама да извадите и корени извличате по десет пъти в ден. Ох, вий там все глезете се, ох, вий ще доизвадите, дорде от плесента гният картофите съвсем! Със автобуса тъй до Сходни пътя става, а там - бегом, и не хленчи! А тъй, картофи всеки уважава, щом със солчица хапва ги. Вий може би в Европата, почти ще се прославите с лопати, покажете - патриоти че сте тук. А всичките кат глутница на тумори все давите, и псета с ножа режете, а туй е - хайдутлук. Другари вие учени! Хвърлете ги ножовете, хвърлете ваште опити, хидрит и анхидрит! Седнете в автобусите, елате във Тамбов вий все, а гамата-излъчване за ден ще потърпи. С камионетка към Тамбов се доближава, а там - бегом, и не хленчи! А тъй, картофи всеки уважава, щом със солчица хапва ги. А може даже с род при нас, с познати и приятели, вас славно ще наместим тук, ще кажете поне, че стига, с тези гени с хромозомите, сме патили, Ний славно сме работили и славно в отдих сме! Другари вие учени, Айнщайни драгоценните, Нютони ненагледните, любими до сълзи! В земя ще легнат общата останки наши тленните, в земята все едно е: апатит ли, тор ли си. Със автобуса тъй до Сходни пътя става, а там - бегом, и не хленчи! А тъй, картофи всеки уважава, щом със солчица хапва ги. Тъй пристигнете, милички, в редици и в колоните. макар че сте химици, и вий сте без кръста, но вие задушени сте зад синхрофазотроните, а тук места отлични са, въздушни са места! Другари вие учени, повярвайте ни, милички: щом там у вас не връзва се и там, не тоз ефект, - ний мигом ще пристигнеме с лопатите и вилите, ден там ще побъзикаме - и няма го дефект. Със автобуса към Тамбов се доближава, а там - бегом, и не хленчи! А тъй, картофи всеки уважава, щом със солчица хапва ги.                
© Васил Станев. Превод, 1982, 2014