Днес защо не е тъй? Сякаш също така: също синьо небе е отгоре, същи днес са и въздух, гора и вода, само той не се върна от боя. Аз сега не разбирам, кой прав бе от нас, в спора наш тоз без сън, неспокоен. и едва чак сега тъй ми липсва в тоз час - вчера - той не се върна от боя. Той мълчеше нелепо, не пееше в такт, все говореше друго не свое, от съня ме лиши, всяка заран на крак, но не върна се вчера от боя. Туй, що пусто е днес, - не мълвиме слова, в миг видях - двама бяхме във строя. в мене вятърът огън раздуха сега, вчера той не се върна от боя. Днес изтръгна се, сякаш от плен, пролетта, По погрешка му викнах на тоя: «Да запалим цигара!» - а тук - тишина: вчера той не се върна от боя. Наште мъртви не ще ни оставят в беда, Наште паднали - те часови са. Отразено небето в гора, кат вода, то дърветата сини разписа. За нас място в землянката стигаше все, за нас времето даже едно бе. Все едно е сега. За мен тъй е поне, значи аз не се върнах от боя.
© Васил Станев. Превод, 2016