Щом те тебе днеска дирят с непокорната глава, и с бесило тънка шия още да я отънят, най-надежден е приюта - скрий се във гората ти, щом продаден си ти люто тъй за нищо без пари. И бедняка и просяка, щом презрели са слуги, и бездомния бродяга, тоз що дълга го гори, - всеки гонен, непокаян, той търчи в гората тук, там защото е стопанин - славен момък Робин Худ! Там веднага те разбират, малко груби са нали, затуй почит пък намират тука лудите глави. И се скриват там досрочно даже рицари в гори: Кой без страх е не нарочно - той е вечно без пари. Те пътеки всички знаят със завързани очи, и преди слуги, ратаи, днеска - волни са стрелци. Тоз що всичко е загробил, ще го пазят много тук. Щом в страната горска броди славен момък Робин Худ! И напротив си живеят, на забраната нали, не униват те от нея тези волните стрелци. Под звездите спят те тука, под телата мъх лежи. от студа им хич не пука, жив - и славно, че си жив. Но въздишат от разлъка, - дом си имат нейде те, - и поглаждат те тъй лъка, в бой да не ги подведе. Най-добри стрелци в света са. Де е утре, боя лют? - ще рече стрелецът аса, славен момък Робин Худ!
© Васил Станев. Превод, 2016