Живя
учител скромен Кокильон.
В игра
с наука глезеше той.

За туй му доземи поклон
бе с химия венчан,
и по нощ.
над нещо си
химичи Кокильон.

Но гонен, от съдбата в наука мъченик,
в очите на тълпата химика-шарлатан, -
и от школо любимо за нула бройки време,
набързичко изгонен бе титана неразбран.

Титан
с лаборатория бе да
И там
твори и мисли и дерза.

И ей така, не за мильон
в двудневния бульон
Да джасне успя
той всичко да,
велики Кокильон.

Но камъни ще хвърлим даже по Нютона,
за дело туй в смолата ще топваме поне!
Но случаят не даде да плюйме Кокильона,
веднъж във адска смес там закваси се желе.

Бульон
на Кокильон вкара го в стрес
Бе то -
не течност, и не газ съвсем.

И бе смутен, потресен бе,
и даже удивен,
„Ехе! Ха-ха!
О еврика!“ -
възкликна Кокильон.

Три дни той се развлича да свири на пиано,
в бутилка сухо вино търси истината там...
„Какъв е бъркоч е там!..“ - той каза го понятно,
и с твърдата походка закрачи към дома.

В деня
бе склонен да мисли и мечтай,
ала
кипяха страсти през нощта

И тъй да търси устремен
с мечти изпепелен,
в един момент
в експеримент
се включи Кокильон.

Душата му се моли, плътта така го иска
до истина да стигне до дъно до целта, -
що тяло туй е и с какъв ще е произход,
да знай, какво това е: там той или пък тя?

Но сам
в сърцевина, във опит там -
така
забрави просто той за кран.

И да открие тъй и щом
бе силно сам и в шок -
Натиснал там
погрешно
на кранче Кокильон.

Без ум така крещи: „Колоид ей туй е!
Не течност туй е братя - колоидален газ!“
И блеснал във наука, комета във небе,
взриви се и загасна без време и за час.

И тъй -
той в този газ и ще лежи,
За туй
народ откритие цени.

Не мъртъв - приспан е просто щом, -
събуден ще е той
след век едва.
Дремни сега,
велики Кокильон!

А ние на колене, го гледаме със почит.
Не много са такива - те четири в мильон!
Да вземем Нютон, Бор и Айнщайн старика още,
виж три велики мъжа, - четвърти - Кокильон!