В самота съвсем така пропил съм се -
даже нощем чувам гласове...
Чувам - че по бащино повикват ме, -
гледам - дявол, - на ти чудо бе!

Мутрата си кълчи, мига ми,
аз казвам му тъй тихичко нали:

“Братко, аз с коняк напил съм се съвсем!
Ти, пиеш само, май денатурат...
Слушай, дявол-дяволче-дяволе-серсем,
сядай с мене - радвам ти се брат...

Дявол те е взел, теб те хваща бъз?!
слез от мен, че ще направя кръст!“

Той твърди Борисов че познавал го
шефа на дома ни, пиянде, -
Дяволът тъй хляба ми омаха го,
даже пи коняк - с ищах добре.

Няма веч коняк - не е беда, -
в трите гари1 има го това.

Уморен съм, моят дявол тръгна сам...
Аз се будя - дявол - страшно е:
Сякаш той отново ми се сбъдна пак,
мен ли вижда дяволът отпред.

Мръсно псува дяволът, след миг
ме целува и куйрук върти.

Аз се смея с него, чак със колики
и с въпрос: “Как е в ада ти кажи:
се държат със нас - алкохолиците -
тях на спирт, май пържат ги нали?“

Дяволът пак псува тук: „И там
не готви бал2, тоз дето е призван!“

...завърши всичко, светло стана в стаята, -
с него щяхме да се отрезвим,
но в дълбина потъна сякаш дявола...
Чакам го - кога ще се яви...

Не че тъй аз чалнат съм така,
със дявол - бива, вместо сам сега.