Щом китара имам аз - стени се дръпнете!
Свобода век не видях зарад зли фортуни!
Ох режете гърло, и вени ги режете,
само не ми късайте сребърните струни!

Да потъна във земята, гина аз за час ли.
Кой ще се застъпи в мойта възраст буйна?
Влизат те в душата, късат я на части,
само не ми късайте сребърните струни!

Но китарата ми взеха - с ней и свободата.
И се дърпах и виках аз: „Гадове сте луди!
Тъй тъпчете ме в калта, хвърляйте в водата,
само не ми късайте сребърните струни!“

Що е туй бе, братя? Не го виждам, що ли,
ни дните светли, ни нощи безлунни?
Те душата моя губят, вземат воля,
а сега и късат сребърните струни!