Аз веднъж в града столичен виснех - и минувачи да прасна успях, - за това и попаднах в милиция, там видях я и - просто умрях. Но не знаех, какво тя там правеше, - май паспорт да получи дошла - Много млада, красива и палеща... Да я търся реших веднага. И след нея - до входа й главния. Що да кажа? - гамен съм съвсем... Пийнах аз - и тъй викнах я славната в ресторанта на гарата с мен. Минувачи се хилят - ужасни са - „Караул!“ - искам аз да крещя Аз един тъй по мутрата праснах го, че й смигна на пътя едва. С чер хайвер мазах хлебчето сръчно и, там парите течаха - река, - Аз такива все песни поръчвах й! В края „Жерави“ даже се пя. Обещания давах до утрото и повтарях във всеки миг нов: „Не съм крал от пет дни нищо с мутрите, моя, с първия поглед любов!“ Аз й казах - животът загубен е, в кърпа смърчах и ронех сълза, - а ми казва тя: „Вярвам ви, струва си - ще се дам на изгодна цена“. И ударих я, птицата палеща, - кръв кипи - аз съм вече суров: щом разбрах, що в милиция правеше, - мойта, с първия поглед любов...
© Васил Станев. Превод, 2016