Не те делиме тебе, а и не те галим, това обичаното - е назад така. Аз в душата нося твоя образ, Валя, а издълбан е той от Льоша на гръдта. В деня, щом се простихме на перона, до гроб да помня - обещах на теб нали, - “Аз навеки тебе Валя ще запомня“. - „Аз още повече“, - ми Льоша потвърди. А сега реши, от нас кому е лошо, и кому по-трудно е - не ще го разбера: Той отвънка твоя профил си го носи, при мен отвътре - издълбаната душа. А когато ми се гади много лошо, - нека думите ми не те скърбят, - моля ризата си да разгърне Льоша, часове гледам, гледам те така. Но наскоро мой приятел, много точно, тъй бедата ми с изкуство победи, - и копира от гърдите теб от Льоша и на гърдите ми той теб изобрази. Зная аз, да цапаш близки е неловко, но ти по-близка си и мила затова, щом при мен (тоест таз с теб) татуировка от неговата е много по-добра.
© Васил Станев. Превод, 2016