А пък тя има да - и бельо, и дома, а пък аз - вра се в ъгъла лелин вонещи. А за нея - е всичкото време така, да я гледам в прозореца що, е отсреща. Пък при нея всяка вечер е все светлинка за патрон портиерът ми каза немалко: С два познати актьора от филми е тя и с един популярен актьор от Таганка. И дорде са в ЖЕКАТО им мойте уши, аз за нея узнах твърде много нюанси: Батко има си тя - във „Спартак“, футболист, и с баща - референт на министър финансов. Ще й рекна, че съм запалянко голям на „Спартак“, - и ще хваля играта на брата; Ще й рекна, министър финансов го знам, и любителски често играя във МХАТ аз... А пък тя - а пък тя на первазче цветя, а пък тя - а пък тя е с перденца в дантела. А пък аз - а пък аз все със мръсни стъкла, само прах, само прах е дебел по бюфета. Няма що, купих аз лотариен билет, и тогава ще чакам, ще чакам невечно. И макар справедливост да няма за мен, то със него сто на сто аз „Волга“ печеля.
© Васил Станев. Превод, 2016