Там във кралство, с тих ред много по-царски, няма бури, катаклизми, войни, появи се тоз див звяр грамадански - май ли бивол, май ли тур, май ли бик. Сам той кралят с болки в корема и астма, само с кашлица тъй всяваше страх; но в туй време там зверище ужасно я ги яде, я ги мъкна в гора. И издаде краля тогаз три декрета: «Зверът трябва да се унищожи! Кой се хване с това дело проклето - той принцесата с венец ще държи!» А в отчаяното много там кралство - като влезеш там, така на верев - във безгрижна живей мъка, в хусарство най-добрия, но бивш кралски стрелец. А на пода бяха хора и кожи, пяха песни, пиха - ето обрат трубадури тръбят в двора тревожно, и стрелеца - във двореца влекат. А там краля кашля тъй между друго: «Не чета ти аз морал, бе младок, но ако утре победиш чудо-юдо, то с принцесата с венец си в тоз срок». А стрелецът: «Що е туй за награда?! За мен - бъчвата портвайн търколи! А принцеса аз и даром не ща я, - чудо-юдо без това е убит». Кралят: «Вземаш ти принцесата - точка, не - тогава във затвора си да! Дъщеря все пак тя кралска е точно!» А стрелеца: «И убий - не я ща!» Дорде кралят на стрелеца приказва, ял кокошките, жените почти това до самия дворец се оказа този бивол, май ли тур, май ли бик. Що да правят - те портвайна му дали, чудо-юдо уби - стана беглец. Ето тъй принцесата и краля посрами най-добрия, но в немилост стрелец.
© Васил Станев. Превод, 2016