Там на края на земята, с небето ясното
някак май сякаш зад граничния кордон,
в планина стоеше здание ужасното,
отдалеко то напомняше ООН.

Тъй блести като зорница, -
Красота! Но само глей -
в това здание царица
в заточение живей.

И Кащей Безсмъртни грубото, животното
за охрана позова и назначи,
но по-своему нещастно то и кротко то,
ох, такова е животното, нали!

Все за мама в скръб голяма
туй чудовище скимти -
че с глави е седем само,
и с петнадесет очи.

Сам Кащей (се беше смело бил преди така!)
той царица люби и съхне, вехне цял,
и по-своему нещастен е старик сега,
не го пуска при царица този звяр.

«Ты пусни ме, извинявай,
аз от страст така трептя!» -
«Ти щом щеш ме уволнявай,
аз не ще те пусна там!»

А добър юнак Иван реши да бъде там, -
знаем Кащеи, много ние, още как!
Де се нещо разгори - и той веднага там!
Той по-своему нещастен бе глупак.

Или чапла се закиска,
или бухал прокоби, -
на Иван душата сви се
и глупакът заскърби.

И тъй почна той със подвизи напразните,
с Баби-Яги все не струваща борба -
също тя нали по-своему нещастната,
тази съща от гората беднота.

Колко вещички погуби!
Двете младички така...
Жал в глупака се пробуди,
хлипна - сутрин щом видя.

Щом обаче доближи се там, дремливото
състояние Иван преодоля.
В ъгъл бедното животно, свило се,
от фонтан пият главите му вода.

Тук Иван на него скача,
и главите ги сече,
към Кащей стъпва значи,
маха със вълшебен меч.

Той старика плаши двухилядолетния:
«Ще стрига брадата ти за миг почти!
Тъй умри, пукни, Кащей!» - Кащей просветна го:
«Ще се радвам, но безсмъртен съм, - уви!»

Но Иван така се пали:
„Ах ти, гнусен фабрикант!
Ти настрои толкоз стаи,
скри девица, интригант!

Ще завърша всичко, имам поръчение!..“
От нечуваните речи сам Кащей
тъй умря и без намеса, без съмнение -
неграмотен, изостанал бе, Кащей.

А Иван, в гняв ужасен,
Кащей срита, в пода плю,
при таз също май нещастна
бедна пленница нахлу.