Стоя тоз дом, познат такъв отдавна, - и още го Наполеон видя, - но ето да се срути там решават, в дома отдавна никой няма, само дома така стоя... Хладно е, хладно е, хладно в дома е. А портата отдавна е закрита, момчетата прозорците трошат, и там мазилката навсякъде се сипа, - но нещо в този дом е май че скрито на третия етаж... Ахкаше, охкаше, ухкаше в дома все. Децата често жалват се на мама и преминават покрай дома встрана. Обединили се съседи само, въоръжени с лопатите на рамо, те влезли там в тълпа там портиер, портиерите, тихо. А те стоят така и не разбрали, назаде бързат, от страх в цвета бял, - че там Наполеонов дух витае А може просто слухова и да е халюцинация?.. Страх ги е, страх ги е, в страх портиерите. А за дома - накрая да се рушне, а бе работник - тоз, що дома троши, - удари с мах по покрива със чука, а после кле се, сякаш че се чуло, как някой е завил жалостно, жалостно, жалостно в дома все. ...От страх децата не тресат се също - дома го няма - века два стоял, и скоро тук по плана моден бъдещ, блок висок ще расте така могъщо - Бетон, стъкло, метал... Весело, хубаво, цветно ще бъде.
© Васил Станев. Превод, 2016