Във ресторанта, вчера вечерта ми казаха със присмех, с етикета, хайвер и водка вкисват някак там - че с тях е спеца - учен по ракети. Аз много помня с водката на две, но не разбрал, що плиска се в бокала, то аз към масите усмихнат веч, вървя, щом викнат ме - се отзовавам. Ей на - надменен, сякаш Ришельо, цял благороден татко в скеча скучен, - но бе директор в база за бельо, и никакъв не бе секретен учен. С китара, струни там в запас нали, гордях се аз, че също съм на мода: Науката днес силно тъй тежи - ала китара - люби я народа. Аз пих на екс, бокала го разбих - и в миг китара пъхнаха ми тука, - подбрах някак акордите си три, запях и пих - как любя аз наука. Аз пях, но чудно е: хайвер стои, а казват липсва сьомгата там нещо; а моят учен някъде седи и мисли в милиони и парсеци... Жена прегърнал, вид прави той, че песента го грабва, умно гледа, и мисли шефа в база за бельо - какво, да каже утре на колеги. След туй предложи ми там у дома, магнитофон успял да включи скришно: „Дай да дружим, семейно!“ - Аз така: «Ти дай, - мой дом - е базата де ший се». И аз нарочно скъсах струна в такт, ала обаче в джоба скрил запасни, рекох: «Здравей! Ще мина някак пак, но само щом ще дойдат марсианци. Вървях към къщи - сутрин - кат старик, - децата там пързалят се, не спират, и акуратен първи ученик в училище вървеше за шестица. За мен е за делата, по дела - там първите шестици получават... Към чужди маси ти недей вървя кога те викат, не се отзовавай.
© Васил Станев. Превод, 2016