В мен съдбата до последна черта, до кръста
в спора аз да хриптя (а след туй да мълча),
да твърдя, да доказвам с пяна в уста,
не това е съвсем, и не тоз и не таз,
че търговците лъжат за грешки в Христа
че докле още гроб не уляга в пръстта,
живот триста години - с татарска юзда:
Тривековна робия и все нищета,
бе под власт на татари Иван Калита,
но не беше един, против сто не вървя,
а добри намерения, бунта - щета,
пугачовщина, кръв, след туй пак - нищета.
От път един не разбират май нищо сега -
даже в образ на зъл шут така да твърдя.
Но не струва това, не и тема е таз:
Суетата на вси суети - суета.

В бяг аз чаша не мога да пия сега,
даже щом я разлях - все не става това.
Да я плисна във мутрата аз на врага?
Аз не ще се сломя - все не става това!
На въртящ се и гладък и хлъзгав кръга
равновесие пазя, извит във дъга,
Да строша тази чаша нали? Не сега.
Ще търпя и достойния чакам го да.
Ще предам - аз не ща, не държа на кръга
в безпросветна тъма, и в неясна мъгла.
На приятел дал чаша, ще бягам сега.
А изпи ли я той - аз не ще разбера.
От кръга аз със слезли в ливада паса.
Аз за чаша непита - ни дума една!
Ще се пазя и никому аз ще мълча.
Щом аз кажа - в ливада ще стъпчат така.

Аз до края, момчета, за вас ще държа -
може, някога, някой да сложи свещта
мен за голия нерв, там на който крещя,
за шегите с които все вас веселя.
Даже мене да мамят със златен брокат
или плашат със бой, ей така - аз не ща:
аз с отслабени нерви не ще да звуча,
ще ги стегна тях, ще подновя, завъртя.
По-добре ще гуляя, ще пия, стърча,
цяла нощ що аз правя, ще стъпча в калта,
По-добре е главата си да отвъртя -
но не ще да пълзя, сякаш прах по лъча.

Щом ще пия таз чаша за мене съдба.
Щом е музика с песен не груба така,
щом аз някак докажа, със пяна в уста,
тръгнах, казах - не всичко е все суета.