- Ти ела, народ, по-смело - Слушай, и разнасяй я! За Евгени пеем песен - господаря нашия. Представи си тази сцена, Как Евгени дъщеря таз принцеса Аграфена да я пусне за жена. Но така разпуква се - принцесата не пуска се! Цар в гората ходи някак, весел беше стария, - там чу се писък на тъпака на Разбойник-Славея. От тогаз го царя гложди, сякаш кост заседна ли: В уста пръсти ще си сложи - като Славей да пищи! Ще го спреме с бой уви, почна да разбойничи!                                                                                                        
© Васил Станев. Превод, 2018