Бях с четиридесет аз фамилии,
бях с паспортите - седем на брой,
седемсет жени - обич дарили,
врагове - двеста бяха на брой.
Но не съжалявам!

Аз и колко не се силех,
аз и колко не стремих се -
все едно ще се сбиех,
все човек си намирах.

И макар да съм с път дълъг много,
и хвалбата заслужил съм май -
за мен няма в печат некролога
на последната страница в край.
Но не съжалявам!

Аз и колко не се силех,
аз и колко не стремих се -
все човек си намирах -
и със него аз пиех.

И макар бе в мен светлата вера -
и в народа съветски дори, -
не ще сложат мой паметник в сквера
на самите Петровски врати.
Но не съжалявам!

Аз и колко не се силех,
аз и колко не стремих се -
все едно се пропивах,
все едно деградирах.

Съчинявам аз песни за драми
за живота на джобни крадци, -
не ще видиш ти мене в реклами
на известни естрадни певци.
Но не съжалявам!

Аз и колко не се силех,
аз и колко не стремих се -
Все така аз увисвах -
и в затвора аз киснех.

По местата ще бъде отново.
Да не пия?.. Не моя е съдба, -
все едно мене не ще щамповат
вместо герб на монета така.
Но не съжалявам!

Та защо се старая?
И стремя се самия?
Всичко тук да узная -
трябва силно да пия!