Години пет море корсарът ни бразди,
в боя и в щормове не свихме знамената.
Платна да кърпим знаем го, уви
и ще закрием теча със телата.

Ескадра по петите следва точно нас.
В морето щил, не ще избегнем среща.
Но капитана със спокоен глас:
"Не ще е вечер, не ще е вечер!"

И настрани за миг фрегатата зави,
отляво борда в дим се цял обхваща.
Ответен залп - на сляпо удар би.
Отпред пожар и смърт. Късмета наш е!

Успели сме в беди със тежък дял,
но с вятър зле е, и в трюма теч е,
А капитана праща ни сигнал:
"Не ще е вечер, не ще е вечер!"

Нас сто очи следят в бинокли и тръби
И виждат ни в дима тъй зли и сиви,
Но нас не ще ни видят и за миг
сковани на галерите с вериги!
Неравен бой. В крен кораба е наш.
Спасете ги душите ни човешки!
Но викна капитана: "Абордаж!
"Не ще е вечер, не ще е вечер!"

Щом жив си ти и весел и гориш -
ръцете си готви ти в ръкопашна!
А корабният плъх да се спаси -
той само пречи в схватката безстрашна!

А плъхът мисли: "Тук не този е акорд?!"
И тъпо скача той, спасил се от картеча.
Ние с фрегатата ударихме се борд в борд.
"Не ще е вечер, не ще е вечер!"

Лице в лице, във ножа нож, очи в очи!
И октоподи да не ни налапат скоро,
кой с колта, кой с кинжал, а кой в сълзи, -
напуснат нам бе тънещия кораб.

Но не! Не ще го пратят под вода -
на помощ океанът ще е вечен.
Та океанът с нас е с цел една,
и прав е капитан - не ще е вечер!