И душата и главата ме, боли, - вярвайте, че аз не се преструвам. Двеста бона са за който ме спаси! Да опитам аз сам, ще си струва. Трябва ми - де е вятър с мурите, - Трябва ми, и всичко - интересното! И цигари за всички за да пушите и още добавка също - песните. Дайте ми тъй глътка въздух другия! Да роптая смея ли? Да, смея. Мирис тук...В парфюма ли е? Чудя се... Ще благодаря, кога успея. Нервите в калай да са ми топнати, свърши веч спокойствието виждам. Вие, мои, нервичките опнати! Живи щом сте, ще сте инвалиди. И не гледайте че, устни стягам ги, - думи щом излитат, така - зли са. Тъй в тайга по чехли да избягам ли, - някъде заровен - и да вия!
© Васил Станев. Превод, 2018