А днес е намислил княз Олег тъй вещ щита да забий на вратата, и тука притичва към него човек - и нещо така му разправя. "Хей, княже, - ни в клин, ни в ръкав шепти той, - полека, че чака те смърт от кон твой" Той тъкмо събра се да тръгне на път - мъст на неразумни хазари, в миг тук посивели влъхви търчат, и още грозят с прегоряло, - и казват те тъй ни в клин, ни в ръкав, от коня смърт чака го просто така. "Какви сте вий, откъде взехте се?! - дружината хвана нагайки, - напил си се, старче, - върви отрезвей, и не плещи глупости разни да казваш ти тъй ни в клин, ни в ръкав, че чака смърт Олег от коня така!" Е, общо те и не сечаха глави, - Шега да си биеш с князете! - и дълго дружината влъхвите би и тъпка ги в ярост с конете: щом, казват те тъй ни в клин, ни в ръкав, че чака смърт Олег от коня така!" А Олег вещ линия своя черта, така, че там никой не гъкна, - той влъхвите само веднъж спомена, и то - саркастически хъкна: Ала - не се плещи ни в клин, ни в ръкав, от коня смърт чака го просто така! "А коня ми тук е - отдавна умря, - един само череп остана!.." И Олег спокойно настъпи с крака - в миг гине от мъничка рана: Злата гадина го клъвна сега - И смърт той приема от коня така. ...Влъхви, желаят да смажат уви, - ала да ги слушат - не силно? Да бе слушал Олег - щит още един на врати цариградските вбил би. А влъхвите казаха и в клин, и в ръкав, от коня смърт чака го просто така.
© Васил Станев. Превод, 2018