Ти побързай - грифон над страната кръжи! Във обител е твоя - в гората - напролет при теб! Чуваш - шумно земя под краката трепти? Виждаш - плътна мъгла над полята лежи? - тези капки роса кипват в злоба наред! Злобата - в бухнал там бъбрек гнети се, злобата - в нас затаено кипи, Злобата - после през кожа протича, пали тя наши глави! Погледни - що са рижи петната в река, - в страната реши реда зло да сее. Ръкоятка на меча хладнее в ръка, отчаяние бие, пулсира в глава, и прелива сърцето от злобата все! Злобата - млади лица изуродва, злобата - проси се тя от брега, злобата - иска да пие, да пробва черната кръв на врага! Да, нас злобата в плен сега хвана уви, но не злоба извежда от плена така. Но не сляпа, не черната злоба нали, - ще изтрие свеж вятър сълзите в очи справедливата, истинска злоба сега! Злобата - пий, със препълнена чаша! злобата - иска тя изход, да чака умей. Но благородна е злобата наша редом с любов щом живей!
© Васил Станев. Превод, 2018