Само лед на земя, само лед, и година е пълно, навред, сякаш няма ни пролет, ни лято. В нещо хлъзгаво е тя Земята, хора, падат, трошат се във лед. Облетял си планета дори, не докосваш я даже с краката, ту един, ту друг пада уви на повърхност, а там - лед нали! - със ботуши го стъпкват ратно. Само - лед, огледален лед пак, на пързалка с деца не прилича. Може - мина, не пада звера... Само лед! - и тогава двукрак също в четири крака пълзи там.
© Васил Станев. Превод, 2018