Оръдия са тихи много, и днес над нас е светлина, - с какво ли изпитват се хора, щом няма вече война? Налага се да чуваш често ти пак, и сега: "В бой да си с него е лесно? Не или да?" Не гръмва там и бронебоен, без вест за смърт е под врата, и струва се, че си спокоен, не се разкриваш сега... Това все го чуваме често тъй пак, и сега: "В бой да си с него е лесно? Не или да?" Покоя сънувам и зная, - готви се, и дръж се и бий! - в мира предна линия са и - беда, и опасност, и риск. Така и го чуваме често тъй пак, и сега: "В бой да си с него е лесно? Не или да?" Полята са вече без мини, но не сме в полето цветя, - не оставяйте търсене вие, звезди, дълбините така. Така и го чуваме често тъй пак, и сега: "В бой да си с него е лесно? Не или да?"
© Васил Станев. Превод, 2018