С капитана говорят в ден този на "ти", шкипер с юнга се мери в таланти; те изправят гърба, бинта късат дори, и беснеят матроси по ванти. На ума ни врата скъсва панта сега и в мираж е брега, в покривало земя, обетовани, тези желани - на Колумба, и на Магелана. Само аз брегове и не виждам земи - с девет възела днес аз заседнах дори! У юнаците вси - с благородната цел... Но накрая дори - аз заседнах съвсем. Тръгват кораби - моите братя, по флот, - по - чувствителни - слюнките глътват. И без мене те в поход велик са на ход, и платната им в поздрав потръпват. Аз и време и случай безбожно кълна, че синчетата вкупом мен хвърлят сега. Само дават два залпа - и харно! - От Колумба и от Магелана. Пия пяна - вълна тя не стига в уста, и от палуба там гол е борда така, А страните ми кални - таи не таи, - тъй се радвай на язви на раните ти! Ето дупка в ребро - от гюллето следа, тук следи от тарана, и даже е от куките белег - един там пират моя хребет строши в абордажа. Килът - стар и неравен китарен е гриф: А корема разпра ми с коралите риф. Аз задъхвам се, гния - така е: и соленото гние - това е. Пий кръв вятъра чак той през дупки снова от кърмата до бак, - да ме свърши желай: Аз под него стоя цял е ден до нощта, - гвоздей в мойта душа той забива сега. И гуляе, обръща крака на глава гост неканен е в моя утроба, - да се дави от вино той в трюма сега аз заседнал изригвам във злоба! Аз разбрал съм го много, като гонен звяр, и не вятър със злоба ми е нужен сега. У мен мачти - ръце са крехки, И платната - гръд старческа - вехнат. Ще е чудото осмо - добрият прибой мие тялото мое с вода жива той, Море с божа роса то табуто прибра - ще издуе платна, сякаш жили в чела?. Ще догоня аз своите, ще им простя на забравила мене армада. И командата своя ще взема аз пак: Щом без злоба съм към екипажа. Само няма уви място в строя нали. Ти корвета поспри, без шега - свий се ти! Как така - аз съм брат, тъй спасен от беда... Ти фрегата, път дай, - да ни стигне вода! Докъде сте дошли: Да се махна дори?! Щом заседна за миг - път аз нямам нали?! Разредете реда, тъй сме кораби да, - ще ни стигне вода, ще ни стигне земя, обетована, тази желана - на Колумба, и на Магелана!
© Васил Станев. Превод, 2018