Аз приживе висок бях и строен,
и без страх от куршуми и думи
в обичайните рамки не вбит,
но щом вече ме считат покоен,
куц ме правят и сгънат ме турят
с ахилес в постамента забит.

А гранитно месо не се маха
не издърпва се от постамента
ахилесова тази пета,
и ребрата железни в каркаса
мъртво слепени със слой от цимента, -
само тръпки пълзят по гърба.

В гръд с широките плещи се бия -
на ви, мярка! -
но не знаех, че мене ще свият,
щом умрял съм.

В обичайните рамки те вещо
за спор вбиха,
а широки, неравните плещи -
изравниха.

И когато умрях, щом се случи,
бързо маската смъртна бе снета
ей от този чевръст ми рода,
И - не зная, кой тях ги подучи, -
но от мен, докрай свалят с рендето
азиатските скули сега.

И не чаках това, в сън не беше,
мене считах това - не грозеше,
да съм аз от умрял по-умрял, -
отпечатъкът този блестеше,
със задгробната скука струеше -
аз с беззъба усмивка се смях.

Аз приживе не слагах на хищник,
пръст в устата,
обичайно от мене прилично -
се бояха,

но щом снета бе маската смъртна -
в вана първо -
там гробарят пристъпваше твърдо
с метър дървен...

Ала после годината мина, -
бе венец, от как бях аз поправен -
здраво вбития лят монумент
със огромен, народен, мил митинг
го откриха със записа славен -
все на песните мои съвсем.

Тишината над мен се разчупи -
от колоните плиснаха звуци
светлината удари навред,
там гласа ми прегракнал тъй чу се,
но съвременно беше научен,
и превърнат в приятен фалцет.

Ням съм аз там и с тяло покрито, -
всички ще сме!
Аз крещях, с глас кастриран, в ушите
на човеци.

Саван дръпват - как аз съм спаружен,
на ви, мярка!
А нима аз такъв съм ви нужен
щом умрял съм?!

Командорът зло, звънко там крачи.
Аз реших: как на времето той -
да не тръгна ли в плочи със звън?
И се пръсва тълпата, във страх е,
щом изтръгнах крака си със вой,
се посипа там камък навън.

Наклоних се аз - гол, безобразен,
но щом паднах - излязох от кожа,
и се тътрих с железен бастун,
щом в земята аз рухнах напразно,
от раздраните рупори може
да хриптя аз: "Жив май че, съм тук!"

И щом паднах - нагънат бях просто,
просто смачкан,
но стърчат мои - скулите остри
от метала!

Не успях, макар да бе угодно, -
скрит-покрит аз.
Против тръгнах, ала всенародно
от гранита.