Нашият смут - на епохата знак, а страховете ни пречат. Кучета много се пречкат у нас - тези бездомните псета. Лудост е казваш? Със съд потърпи, - щом с лудост ти си обречен. Що да река - на надежден каиш, песа съвсем е безвреден. Всички не са тука с мръднал акъл - това не е лудост, басни: И псето щом е с нашийник добър - ще бъде то в безопасност. Караш колата си и като цар - в стария град ти пристигаш, - под колелата ти я помияр, или попада мастия. А ти по пътя им смазваш тела, глупост твориш май, обаче? Вдигаш на сюрреализма цена, мили другарю водачо! Гадно се гледа петното това! Следват чистачи кохорта Цял ден те стържат от платното сега мрачните там натюрморти. Пес без намордник, недей го дразни, - трака със зъбите вече! - ето и свършвай си грешните дни в пристъп на бяса, човече. И без запаси от тънката свещ за упокойни - на дякон... Все пак намордник - прекрасна е вещ, щом е на псето той някак! Псета и ние - с един сме кантар! Няма спокойствие просто, щом псето луд и бездомен звяр броди в света най свободно. А кръгозора е тесен у вас, цирка щом вас не пленил е, - с музика в танц са кутретата - валс - просто сълзите избиват! Други - настъпват, и всяват ни страх, страшни разтварят те пасти, - сякаш големи заслуги са в тях, повече са от стопани. Псетата тези, не лъжат се в двор - да си отдъхнат, да спят ли, - срам е за тях и семеен позор - и тези кучешки сватби! Псета в изложбите - примерно да, там даже вземат медали, - но не за доблест, а все за вида, но награждават - беда ли? Тези стопани живеят добре, без плата те да получат, - чувам, огромни пари са поне за... извинете - за случай. Значи, защо го говоря това, - що ли на стар, не търпи се? Много, граждани, благодаря кой, да се бори реши се! На, притаени са в нощния час, из под вратите стаени лаят за кефа си псета по нас - не се дресират, серсеми. Трябва с бездомни да свършим сега, с неопитомени - може. Слава на всички кучкари! Ура!.. Боже! Прости ме ти, Боже!.. Няма къде за бездомния пес? Място не стига за псета?.. Туй - при това, че строим ние днес, с невероятни размери?!
© Васил Станев. Превод, 2018