Пословицата все ще го усуква: Не възхищавай се в небето ланшно, - и не се връщай в рая, де бе тука, не оглупей - върви там де не знаеш! Какво не прави с нас природа само! Там се добира трудно и мълва. Насреща все - без страх са от цунами! - със щормове в душата и в глава! Покой тук, вярно, не ще купиш, твърдо - но ще се върнеш, казват ми момчета, така против пословица постъпил - отиваш там, където тях си срещнал. Какво не прави с нас природа тука! Тук с труд добира се даже мълва. Цунами раждат се някога тука, рушат всичко в душата и в глава! Без вятър е, в света е без покоя - зад облака локатор цел подал е. Тревога - значи нещо е такова - или цунами - дават ни сигнала! Сега аз тост ще вдигна със другари! Цунами - равнодушна е вълна. По-силни са бедите от цунами, по-силна радост има на света!
© Васил Станев. Превод, 2018