Граждани, ах колко не съм пял, но не от леност, а, кому: жена в Париж, другари са в пандиз. Даже Глеб Жеглов в жаргона нов две думи взел е - но не пя, чудака, вечери поред, уви. Тук „не наши“ е добре, че няма разни все, щом ще иска на банкет, без паспорта е приет. Ще река за братята - писатели, съратници, за човеци със душа, не простаци пладнешки. А от телевизията искаха ни щото: Махайте ги думи - кука, миц или ченге, да сменим сапун със шило, шило със длетото, а крадците да са чужд нам елемент. Тук са редом брат и брат: „Не! Ще ви отървем. През редакцията зла това ще го проврем.“ отговор ортаците, махат си халатите, със фланелки шарени, върху им - холанките. Там за братята-разбойници на Шилер все са чели, за Лаутензакови написал е Лион, приказки на Хофман и децата са ги чели. А роман за Вайнери? Те два са в милион! Много със усърдие, другарите твърдят: - „Век на милосърдие“ Може даже в САЩ! Знам художник щатски там ще рисува ратници; В тяхното лице тъй губим майстор-касоразбивачи.
© Васил Станев. Превод, 2018