Ах, времето - махорка е, и дърпаш, дърпаш, Жорко все!.. Бретон, барета морската, и в кръчми сме до три?.. А Норка, смугла, малката - от пети вход, тъй жарката, я виж - само петачка е, надлъж, а и нашир... А шайка ни одеската... Два трийсе - време детско е. Къде, вървим, братлета, а? Във “Плувка” с табор сме! Вървете с нас, хей Верката!.. “Китари две” - проверка е! Вчеши коси, Валерката, стегни ботуша, бе!.. А помниш - вечеринките при Солина Маринката, две бивши - балеринките с хлапаците безброй?.. Безброй сираци още са: Война, а и ежовщина, - а значи - бой с ножове е, години - са в застой... На всички куртки формени - на флотски, и на зоната, - на братята жаргонните тъй имат всички те. След туй бащи явяват се, да много те не нравят се, - Кой с кой, нали, ще справят се, от тези и до все... Дворове пълни - трябва ли! - Танго душите радва ни, - и туй ни стига, дар ни е, я виж - охолни сме. От уличка - богатите, там - гълъби откраднати, там десетарки смачкани, с нож Кърлеж ме боде... А при Толян Съдрания брат дойде от “Желание” - за нов живот - старание, смел, хитър той бе цял, - и в тази възраст някак си, там бяха по-отракани, - от гордост той нахакан е - и пак бе изгърмял... Сто грама вземат водката и праскаха чечьотката, - мотаят върви в нощ така - и нещо - нож бе в куп... Без сън мама оказа се, - все клима долу празно тя. Спи! Виж току наказан си, - не е - туй Барнаул...
© Васил Станев. Превод, 2018